Как ще се променят производствените и логистичните сгради след COVID 19?
Фирмите в сферата на производството и логистиката имат предизвикателството да адаптират своите съоръжения, така че да подсигурят безопасни и ефективни условия на труд и производство. Редица тенденции, които бяха в ход още преди началото на епидемията се очаква да продължат и дори да се ускорят. Ето и някои от тях:
Кой ще се занимава с производствения процес във времена със значително съкратени човешки ресурси?
На всички ни е ясно, че вече започналата автоматизация на много от производствените отрасли ще продължи и значително ще се ускори, за да може те да отговорят на все по-завишените изисквания по отношение на производителността и качеството на готовата продукция. Германия, Япония и Южна Корея са сред страните, успешно внедрили роботи, специализирано оборудване, поточни линии и софтуери за дистанционното им управление и контрол на качеството.
В дългосрочен план автоматизацията на производствения процес ще намали значително производствените разходи, както и ще увеличи производителността в пъти, което ще позволи на компаниите да наваксат загубите и изоставането си от извънредното положение.
Поради повишения риск от прекъсване на веригата за доставки, новите сгради е добре да се планират с увеличен капацитет. Алтернативни решения са употребата на мобилни стелажи и автоматизирани складови инсталации – VNA.
Новости в системите за контрол на достъп
На пазара съществуват вече нови терминали които предлагат безконтактна идентификация с лицево разпознаване, безконтактна детекция на температура за здравен контрол и превенция. Те се инсталират още на входа и следят за контрола на достъп посредством лицево разпознаване като в същото и за носенето на маски, измерват температурата на лицата, както и времето прекарано на работното място, както и извън него на всяко едно от лицата с оторизиран достъп.
При липса на маска на лице, което се опитва да осъществи достъп до сградата, терминала възпроизвежда гласово предупреждение, с което напомня за задължителната употреба на лични предпазни средства.
Инсталирането на термо камери към съществуващи турникети във вече функциониращи обекти, чрез които се осъществява контрола на достъп към всяко едно предприятие е друга алтернатива на терминалите. Могат да бъдат генерирани множество статистики и графики за много от процесите, следени от BMS системата, както и за здравословното състояние на служителите, което позволява предприемането на навременни и адекватни мерки по отношение на функционирането на самото предприятие, което само по себе си представлява един жив организъм, състоящ се от множество органи и системи.
Функционалното решение на всяко едно производствено предприятие или логистичен център е от ключово значение за функционирането на този жив организъм. Функционалните връзки представляват вените, по които протича производствения процес или експедицията на дадена стока. Основното, към което се стремим ние от екИПА е да предоставим необходимата гъвкавост на клиента по отношение на функционалното разпределение посредством използването на модулни системи, които обособяват отделни производствени или складови единици, които едновременно да могат да функционират, както заедно, така и по отделно.
Това дава възможност на инвеститорите във всеки един момент от развитието си да могат да реагират – било то да отдадат даден модул под наем, било то да разширят дейността си обединявайки дейността на няколко производствени или складови звена. Ефективност при нови инвестиции в производство и логистика.
Много често се въвежда и етапност в строителството, която позволява на компанията да реализира инвестиционното си намерение поетапно, спрямо плана за развитие на дейността му, без да се налага неколкократно съгласуване на проектите със съответните органи, което води до оптимизация на времето за реализация и финансовия ресурс. В случаите, когато компанията, не е напълно наясно с инвестиционните си намерения, както и с развитието си в дългосрочен план поради несигурността на пазара, проекта може да реализира и чрез етапност в проектирането, което дава допълнителна гъвкавост възможност да се инвестира във времето, в зависимост от развитието на компанията и моментното състояние на пазара.
Работна среда и микроклимат
Микроклиматът представлява белите дробове на сградата. Във всяка една от зоните следва да има възможност за контрол на температурата в зависимост от нуждите на служителите. По този начин се предотвратяват до голяма степен простудни заболявания, които от своя страна отслабват имунитета и предразполагат организма към вирусни заболявания.
Понастоящем няма доказателства, че Covid 19 може да се разпространи, чрез вентилационни или климатични системи. По данни на Eurovent, никой от официалните здравни органи все още не е издал указания за правилното функциониране на (механични) вентилационни системи. Въпреки това следва всички те да бъдат обслужвани периодично от поддържащите ги фирми като се почистват по-често от обикновено и се увеличи процента на пресния въздух в системата, както и времето на работа. Препоръчително е да се инсталират и HEPA филтри, които обикновено се използват в чистите производства, операционните, лабораториите, самолети и т.н. Тези филтри се използват за отделяне от въздуха на вируси, фини прахови частици, токсичен прах и др. При употребата им се намалява относителната скорост на въздушния поток, но в същото време се пречиства въздуха, който циркулира в работните помещения.
Осигуряването на условия за поддържане на лична хигиена на работното място винаги е било приоритет, тъй като в много от производствата липсата на хигиена се отразява директно на качеството на готовата продукция – хранително-вкусовата промишленост например. Добре е да се предвидят необходимия брой санитарно-хигиенни звена и работно облекло, обезпечаващи всички служители в зависимост от максималния им брой на смяна. Следва да се въведат времеви буфери между отделните смени, които да позволят дезинфекция на работната среда. Човекопотоците да се диференцират и да не се позволява смесването им. Едната смяна се преоблича и си тръгва като през това време се дезинфекцира работното място, след което в дезинфекцираните вече съблекални и работни помещения постъпва следващата смяна
Въвежда се задължително носенето на работно облекло, което да включва всички необходими предпазни средства – маска, шлем, ръкавици, престилки, шапки, обувки, калцуни и т.н.
След ежедневната му употреба, работното облекло се отделя в отделни контейнери, при положение, че е предназначено за многократна употреба и се изпира. В противен случай директно се изхвърля. Монтират се диспенсъри с дезинфектант на определени места в производството като през определен интервал от време се пуска звуков сигнал за дезинфекция на ръцете, смяна на маските, които се носят не повече от два часа, без значение дали са за еднократна или многократна употреба. Въвежда се еднопосочно движение с ясно диференцирани входове и изходи. Поставят се указателни табели в производствените и складовите помещения, с които да се ориентират служителите. Всички тези мерки следва да бъдат интегрирани и във вече функциониращите предприятия.
Спазване на нормативните изисквания по отношение на минималната площ на работните места в дадено помещение, особено в съществуващите сгради, са от ключово значение при разпространението на вирусни заболявания. Много често се наблюдава пренасищане на броя на работните места в помещенията поради липса на достатъчно пространство, особено при разрастване на броя на служителите на компанията без да се разширява сградния и фонд.
Алтернативни решения на този проблем са: изграждане на паравани, отделящи работните места едно от друго, дистанционна работа или въвеждане на работа на смени. Ако такава вече е въведена следва да се увеличи броя на смените, за да се редуцира броя на служителите на смяна. Сепарирането на отделните работни места обособява лично пространство на всеки един от служителите като в същото време не го изолира напълно от останалите. Основно предимство е предотвратяването на директен контакт по въздушно капков път. При употребата на подходящи материали като плексиглас или стъкло не се нарушава усещането за обща работна среда и не се изключва вербалната комуникация, необходима за нормалното протичане на работния процес.
Въвежда се употребата на така наречените безконтактни уреди, функциониращи посредством фотоклетки – врати, смесители и казанчета на санитарните прибори, диспенсъри за сапун и вода, сешоари за ръце, душове и т.н. До момента всички те бяха смятани като излишен лукс и неоправдан разход за предприятията. От тук нататък, употребата им е силно препоръчителна, тъй като по този начин се минимизира броя и площта на контактните повърхности, които представляват един от основните преносители на бактерии.
С взаимни усилия можем да преодолеем трудностите и ограниченията, които изпитва всеки един от нас. Същевременно имаме възможността да положим основата към по нататъшното развитие на бизнеса си, предприемайки всички адекватни мерки, гарантиращи това още в процеса на проектиране. Наш ангажимент е да се адаптираме към наличието на Covid 19 и да продължим напред.
Ние от Иво Петров – Архитекти, като водеща архитектурна компания в България, в областта на производствените и логистичните сгради, и опит със световни клиенти в областта като BEHR-HELLA THERMOCONTROL, JUSK, YAZAKI, ORBICO, EQUINIX, OTTOBOCK, VOLAPLAST през последните години, решихме споделим нашия опит, допълнително проучване и анализ по темата. С него уверяваме клиентите и партньорите на компанията, че сме съпричастни със затрудненията, които изпитва бизнеса им по време на пандемията и сме подготвени с алтернативни решения, които да им помогнат да наваксат изоставането и да се върнат обратно на върха.
Статията е подготвена от арх. Боян Панов – главен проектант на редица индустриални и логистични сгради в България.
